Премини в битието на усещанията,
отзови се на чуждия повик,
изгрей за кратко в нощта,
а аз ще полегна, за да поспя!

Лети само напред.
Лети с устрем хвъркат.
И когато достигнеш своя връх,
изсипи от високо пчелния си прах
и подари на света молитвата си за щастие.

Но, Моля те, не ми давай надежди.
Моля те, не се спирай пред мен.
Моля те, подмини ме, когато ме зърнеш
и не искай и аз да се спра,
не искам подслон.

Сърцето ми само ще говори,
то ще ти каже - Здравей.
Главата ще вдигна високо
или ще сведа в знак на поклон.

Ще се обърна след теб за последно,
ще потърся красиви очи,
сърцето ми няма да бие,
за да не заглуши тихия тътен
на пустата улица обвита в дим.

И пак ще тръгна да бягам,
не си мисли, че сломен ще се спра.
Аз имам идея и тя е животът.
Дано и Той да има идея за мен.

Много изискано....стилно....какво ли е имало в душата ти за да напише тази ода на любовта. Поздравявам те ....ще си го прентирам!!!!!

Извини ме за правописните грешки....и аз съм една ...поспалана

Да ! Май е време да бъде изтрито :)